Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Хюсеин, син на Абдуллах и Осман, син на Халил, натоварени да събират съответно 50 и 35 овце.

Следи от стари селища има в местността Карчуна, Карвеник, Селище, Крегня, Балдуй и др. При обработка на земите преди 50-60 г. по тези места са намирани глинени съдове, малки и големи гърнета за съхранение на жито и други продукти. Според предание, селището в Карчуна го е споходила чумата през XVIII в., преселена посредством търговията с животни от Одрин, Цариград и Анадола, поради което изчезва като населено място. Селището Карвеник, което е използвало водите на Пералишкото дере, откъдето е и името на местността Пералища, за пране на дрехи и черги ведно с махалите в Уселя и Клисаташи, където се намират останки от стари зидове на малка църква. То е изчезнало от споходила го чума или пък се е изселило по време на помохамеданчването на местното население. Има легенда, че то ведно с махалите е пострадало от голямо кръвопролитие през тежките времена на османското владичество, откъдето е останало и името Карвеник.

В местността Селището, източно от Фотиново, при обработката на нивите от новодошлите преселници-християни от селата Равногор и Върбово са намирани стари гробове. В местността Крегня и Балдуй, като малки някогашни села, се намират също останки от зидове на параклиси. Тези селища са охранявани през времето на Първото българско царство от Калето, крепост, която е на 300 м от Крегня и на 3 км от Фотиново. Тези селища не е известно как са изчезнали, но преданията насочват към времето на масовите помохамеданчвания в Родопите. Други предложения сочат, че жителите им са се преселили във Фотиново през “чумавите години”, за да използват голямата и пълноводна река като предпазна мярка срещу страшната болест. Най-стари обитатели на този край са били траките и славяните.